C.R.A.Z.Y. (2005)
В един или друг момент в живота на почти всеки, човек има усещането, че не се вписва в средата. Независимо дали става въпрос в гимназията, когато просто не може да е част от популярната клика или като възрастен, в работата, когато има чувството, че другите като че ли са те изключили. Това безпокойство често се усложнява от необходимостта да оправдаеш очакванията като родител. Когато човек е поставен между това да бъде верен на своя собствен характер и необходимостта да приеме нещо друго, вътрешният конфликт е съвсем естествен. Много филми са изследвали тези чувства, но малко от тях са направили това с човечността на филма на Жан-Марк Вале C.R.A.Z.Y. Има стотици филми, които са класифицирани като семейни драми или за така нареченото “осъзнаване”, но в този филм има повече сърце. Този филм изследва сексуалното младежко объркване, но го прави по начин, който не е предназначен да шокира, а вместо това задълбава в чисто човешкия опит. Забавен, вълнуващ и много музикален, C.R.A.Z.Y. обезличава много гей филми за съзряването, които го предшестват. Жан-Марк Вале повдига завесата и рисува един незаличим портрет на цяло едно семейство, особено връзката между строг баща и син със свободен дух, а не само усилията на последния да определи сексуалността си. Той също заобикаля (или най-малко нарушава) много от клишетата, с които жанрът е пълен. Струва си само да гледаш сцената в Католическата църква сам, в която Захари си представя как цялата конгрегация пее “Sympathy for the Devil” на Ролинг Стоунс. В края на краищата, тяхната обща любов към музиката, която помага на обожаващия Дейвид Бауи Зак и поклонника на Патси Клайн – Жерве (фантастичния Мишел Кот) да устоят на бурята, която бушува в техния семеен живот от 1960 до 1980 г.
